Становище относно ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция

4 януари 2018


Становище относно ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция
В нито един свой текст Конвенцията не предписва и не може да задължи ратифициралите я държави да въведат такива понятия – „трети пол“, „нов пол“ и т.н., в правните си системи. Конвенцията ясно разграничава лицата от мъжки и женски пол, така щото основната и функция е всеобхватна закрила на жените - пълнолетни или непълнолетни, от различни видове насилие, включително психологично насилие, което се дължи единствено на пола им. Конвенцията, в своя чл. 38,  изрично криминализира ужасяващата традиция на женското гениталното осакатяване, във всичките му форми.
По въпросите за гей-браковете:
Конвенцията не третира гей-браковете, нито се занимава с еднополови отношения. Думата брак се споменава единствено и само при забраната на насилствените/принудителни бракове – предвижда се защита на жертвите на такъв брак.
По въпросите за училищното образование, религиозното възпитание и други:
Конвенцията не предвижда учениците да се запознават с понятие като „хомосексуализъм“, нито с каквито и да е понятия от такъв характер – как точно държавите ще възпитават своите млади граждани в ненасилие и уважение към лицата от другия пол, е въпрос на вътрешна преценка на държавите. Конвенцията не забранява възпитанието на децата ни като православни християни, мюсюлмани, католици, юдеи или каквито и да  е – тя не третира въпроси от религиозен характер.  Забраненото традиционно е забраната на насилието като метод за разрешаване на конфликт, забраната  за генитално осакатяване и забраната за ранните бракове – явления, които някои етноси се опитват да обяснят като своя традиция, като културна особеност. Тези традиции ИК забранява.
Какво всъщност е Истанбулската конвенция?
Най-важната цел на ИК е да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие.
Конвенцията формулира кои точно са видовете насилие, основано на пола на жената, и изисква от държавите, които са се присъединили, да криминализират такива деяния, както и да създадат някои условия и механизми, които да предотвратяват такива актове, и да подпомагат жертвите им.
Практически това означава, да се създадат механизми за отчитане на домашното насилие, както и да се изготви официална статистика за жертвите, да се създадат центрове, където жените - жертви на домашно насилие да могат да бъдат приютявани, за осигуряването на тяхната помощ, за тяхната защита.
Защото домашното насилие и насилието над жени и деца не е семеен въпрос. То е обществен въпрос, въпрос на човешко достойнство, който ние трябва да разрешим.
Ето защо призоваваме българското общество да се вслуша в разума си, да се запознае с текстовете, ако има добрата воля, и да не става заложник на твърдения, които могат да се обяснят единствено с невежество и демагогия.
Призоваваме и българските народни представители да ратифицират Истанбулската конвенция, за да може възможно най-скоро да се пристъпи към изграждане на всички необходими механизми за борба с насилието.
    
      Яна Янева-Генчева,
      /Директор на клубовете на Зонта         Интернешънъл в България, Румъния и         Македония/